Библията (особено Стария завет) е пълна с многобройни истории за жертвоприношения на животни и хора. Обяснено ни е, че Бог обича приятния аромат на горяща плът. Животинските жертвоприношения са доста по-често срещани от човешките, но и двете са налице и са „богоугодни„.
В Битие – първата книга от Библията, Авраам се приготвя да принесе в жертва на Бог сина си:
Английска версия:
(Genesis 22:1-18): „Take your son, your only son – yes, Isaac, whom you love so much – and go to the land of Moriah. Sacrifice him there as a burnt offering on one of the mountains, which I will point out to you.“.
Българска версия:
„Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.“
Авраам отвежда собствения си син на една планина и прави олтар, на който да го изгори. Дори лъже сина си и го убеждава да му помогне с построяването. След това, Авраам го завръзва и опира нож в гърлото му. Тогава чува, че Бог му казва, че това е било само проверка на вярата му. Въпреки това, Бог все още иска да усети миризмата на горяща плът и кара Авраам да изгори овен.
Въпреки, че не убива сина си, това все пак е изключително жестоко действие. Ако Авраам направи това днес, със сигурност щеше да е в затвора, излежавайки дългата си присъда като нечия кучка. Силно ме учудва, че християните определят тази история, като доказателство за любовта на Бог. Тук любов няма – има само чисто неподправено насилие.
Първите седем глави от Левит (Leviticus) съдържат подробни правила, относно жертвоприношенията. Тези дарове трябва да бъдат изгорени, за да може Бог да усети миризмата им. Ако ги прочетете, изглежда, че свещениците са карали последователите си да им правят банкети всяка седмица. Свещенниците са били много конкретни, относно храната и начина й на приготвяне.
Обсесията на Бог към новородените е дори още по-странна:
Английска версия:
(Exodus 13:2): „Consecrate to me every first-born that opens the womb among Israelites, both man and beast, for it belongs to me.“
Българска версия:
„(…) посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.“
По-късно казва, че можеш да изкупиш (замениш) осел за овца и че трябва да изкупиш дете за неопределена цена. От контекста се разбира, че думата „посвети“ означава жертвоприношение, чрез изгаряне. Тези свещенници са виновни за кражба и отвличане. Тъй като всички грехове в Стария завет се наказват със смърт, те са ползвали заплахата от смърт, за да взимат насила храна и пари от последователите си. Как наричаме днес отрепките, които заплашват да убият децата ви, ако не платите откуп? Похитители! Ако днес бяха живи, със сигурност щяха да правят компания на Авраам в затвора.
В Левит (Leviticus) обаче, Бог не позволява откупуване:
Английска версия:
(Leviticus 27:28-29): „Note also that any one of his possessions which a man vows as doomed to the Lord, whether it is a human being or an animal, or a hereditary field, shall be neither sold nor ransomed; everything that is thus doomed becomes most sacred to the Lord. All human beings that are doomed lose the right to be redeemed; they must be put to death.“
Българска версия:
„Само всичко заклето, което човек под клетва дава Господу от онова, що притежава, – било човек, добитък или нива от имота си, – не се продава и не се откупува: всичко заклето е велика светиня Господня; всичко заклето, което човеци са заклели, не се откупува: то трябва да се предаде на смърт.“
Признавам, че съм леко объркан от това противоречие, но то може би се отнася само за робите, които притежаваш. Не, че това променя нещата… Човешкото жертвоприношение си е човешко жертвоприношение и е извратено.
Откъси за човешки жертвоприношения
Иефтая изгаря дъщеря си
Английска версия:
(Judges 11:29-40 NLT): „At that time the Spirit of the LORD came upon Jephthah, and he went throughout the land of Gilead and Manasseh, including Mizpah in Gilead, and led an army against the Ammonites. And Jephthah made a vow to the LORD. He said, „If you give me victory over the Ammonites, I will give to the LORD the first thing coming out of my house to greet me when I return in triumph. I will sacrifice it as a burnt offering. So Jephthah led his army against the Ammonites, and the LORD gave him victory. He thoroughly defeated the Ammonites from Aroer to an area near Minnith – twenty towns – and as far away as Abel-keramim. Thus Israel subdued the Ammonites. When Jephthah returned home to Mizpah, his daughter – his only child – ran out to meet him, playing on a tambourine and dancing for joy. When he saw her, he tore his clothes in anguish. „My daughter!“ he cried out. „My heart is breaking! What a tragedy that you came out to greet me. For I have made a vow to the LORD and cannot take it back.“ And she said, „Father, you have made a promise to the LORD. You must do to me what you have promised, for the LORD has given you a great victory over your enemies, the Ammonites. But first let me go up and roam in the hills and weep with my friends for two months, because I will die a virgin.“ „You may go,“ Jephthah said. And he let her go away for two months. She and her friends went into the hills and wept because she would never have children. When she returned home, her father kept his vow, and she died a virgin. So it has become a custom in Israel for young Israelite women to go away for four days each year to lament the fate of Jephthah’s daughter.“
Българска версия:
„И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци. И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми, то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение. И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му; и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви. И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора’: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря. Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека. Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа – прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци. И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки. Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружките си и оплаква моминството си в планините. След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброка си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля, щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.“
Този откъс показва добре многобройните тънки манипулации в превода, за прикриване на насилието от оригиналния текст. Лицемерното заместване и пропускане на думи, като „смърт“, „убийство“, „изнасилване“ и други, се среща навсякъде.
Бог заповядва изгарянето на хора
Английска версия:
(Joshua 7:15 NLT): [The Lord speaking] „The one who has stolen what was set apart for destruction will himself be burned with fire, along with everything he has, for he has broken the covenant of the LORD and has done a horrible thing in Israel.“
Българска версия:
„(…) който се улови, че е откраднал от заклетото, нека с огън изгорят него и всичко негово, задето е престъпил завета Господен и е извършил беззаконие сред Израиля.“
Осия и човешко жертвоприношение
Английска версия:
(1 Kings 13:1-2 NLT): „At the LORD’s command, a man of God from Judah went to Bethel, and he arrived there just as Jeroboam was approaching the altar to offer a sacrifice. Then at the LORD’s command, he shouted, „O altar, altar! This is what the LORD says: A child named Josiah will be born into the dynasty of David. On you he will sacrifice the priests from the pagan shrines who come here to burn incense, and human bones will be burned on you.„
(2 Kings 23:20-25 NLT): „He [Josiah] executed the priests of the pagan shrines on their own altars, and he burned human bones on the altars to desecrate them. Finally, he returned to Jerusalem. King Josiah then issued this order to all the people: „You must celebrate the Passover to the LORD your God, as it is written in the Book of the Covenant.“ There had not been a Passover celebration like that since the time when the judges ruled in Israel, throughout all the years of the kings of Israel and Judah. This Passover was celebrated to the LORD in Jerusalem during the eighteenth year of King Josiah’s reign. Josiah also exterminated the mediums and psychics, the household gods, and every other kind of idol worship, both in Jerusalem and throughout the land of Judah. He did this in obedience to all the laws written in the scroll that Hilkiah the priest had found in the LORD’s Temple. Never before had there been a king like Josiah, who turned to the LORD with all his heart and soul and strength, obeying all the laws of Moses. And there has never been a king like him since.“
Българска версия:
„И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади. И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.„
„(…) и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Иерусалим. Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: „извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета“. Защото такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе; а тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия. Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен. Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.„
Човешко жертвоприношение
Английска версия:
(Wisdom 3:5-7 NAB): „Chastised a little, they shall be greatly blessed, because God tried them and found them worthy of himself. As gold in the furnace, he proved them, and as sacrificial offerings he took them to himself. In the time of their visitation they shall shine, and shall dart about as sparks through stubble;“
Българска версия:
„И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.“
Хората са гориво за огъня
Английска версия:
(Ezekiel 21:33-37 NAB): „As for you, son of man, prophesy: Thus says the Lord GOD against the Ammonites and their insults: A sword, a sword is drawn for slaughter, burnished to consume and to flash lightning, because you planned with false visions and lying divinations to lay it on the necks of depraved and wicked men whose day has come when their crimes are at an end. Return it to its sheath! In the place where you were created, in the land of your origin, I will judge you. I will pour out my indignation upon you, breathing my fiery wrath upon you, I will hand you over to ravaging men, artisans of destruction. You shall be fuel for the fire, your blood shall flow throughout the land. You shall not be remembered, for I, the LORD, have spoken.“
Българска версия:
„И ти, сине човешки, изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог за Амоновите синове и за тяхната похула, и кажи: меч, меч е изваден за клане, лъснат за изтреба, за да святка като светкавица, та, докато ти представят суетни видения и лъжливо ти гадаят, и тебе да тури при обезглавените нечестивци, чийто ден дойде, когато на нечестието им бъде турен край. Да го върна ли в ножницата му? На мястото, дето ти си сътворен, на земята, отдето ти си произлязъл, ще те съдя: и ще излея върху тебе Моето негодуване, ще духна върху тебе с огъня на яростта Си и ще те предам в ръце на люде свирепи, опитни в убийство. Ти ще станеш храна на огъня, твоята кръв ще остане на земята; не ще и да си припомнят за тебе; защото Аз, Господ, казах това.“
Изгорете и атеистите
Английска версия:
(Deuteronomy 13:13-19 NLT): „Suppose you hear in one of the towns the LORD your God is giving you that some worthless rabble among you have led their fellow citizens astray by encouraging them to worship foreign gods. In such cases, you must examine the facts carefully. If you find it is true and can prove that such a detestable act has occurred among you, you must attack that town and completely destroy all its inhabitants, as well as all the livestock. Then you must pile all the plunder in the middle of the street and burn it. Put the entire town to the torch as a burnt offering to the LORD your God. That town must remain a ruin forever; it may never be rebuilt. Keep none of the plunder that has been set apart for destruction. Then the LORD will turn from his fierce anger and be merciful to you. He will have compassion on you and make you a great nation, just as he solemnly promised your ancestors. „The LORD your God will be merciful only if you obey him and keep all the commands I am giving you today, doing what is pleasing to him.“
Българска версия:
„Ако чуеш за някой от градовете ти, които Господ, Бог твой, ти дава за живеене, че са се появили в него нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки: „хайде да служим на други богове, които вие не познавате“, ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе, погуби жителите на оня град с острието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча; а всичката плячка от него събери насред стъгдата му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всесъжение на Господа, твоя Бог, и да бъде той вечно в развалини, никога отново да се не съгражда. Нищо от заклетото да не прилепне по ръката ти, за да укроти Господ яростта на гнева Си, да ти даде милост, да те прости, и да те размножи (както ти бе говорил), както се бе клел на отците ти, щом слушаш гласа на Господа, твоя Бог, спазвайки всичките Му заповеди, които сега ти заповядвам, и вършейки (добро и) угодно пред очите на Господа, твоя Бог.“
Тук отново се вижда очевадната манипулация в текста, по-специално – във втория маркиран пасаж.
Та.. следващият път, когато някой набожен християнин ви обяснява за „божията любов“, му покажете тази страница и го попитайте, защо същият този Бог иска да му бъдат принасяни в жертви животни и хора?
Вашият коментар