Противоречия със законите

Противоречия със законите в Библията:

Трябва ли да се спазват законите? Ето някои цитати, които казват, че трябва:

Английска версия:

(Romans 13:1-7): „Let every soul be subject unto the higher powers. For there is no power but of God: the powers that be are ordained of God. Whosoever therefore resisteth the power, resisteth the ordinance of God: and they that resist shall receive to themselves damnation. For rulers are not a terror to good works, but to the evil. Wilt thou then not be afraid of the power? do that which is good, and thou shalt have praise of the same: For he is the minister of God to thee for good. But if thou do that which is evil, be afraid; for he beareth not the sword in vain: for he is the minister of God, a revenger to execute wrath upon him that doeth evil. Wherefore ye must needs be subject, not only for wrath, but also for conscience sake. For for this cause pay ye tribute also: for they are God’s ministers, attending continually upon this very thing. Render therefore to all their dues: tribute to whom tribute is due; custom to whom custom; fear to whom fear; honour to whom honour.“

(1 Peter 2:13-14): “Submit your self to every ordinance of man … to the king, as supreme; Or unto governors.”  

(Matthew 22:21): “Render therefore unto Caesar the things which are Caesar’s.”

Българска версия:

„Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане. Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея; защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло. Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест. Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети. И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия; комуто страх – страх; комуто чест – чест.“

„И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт, било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.“

„отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“

Същите заповеди се срещат и в Titus 3:1, Matthew 23:2-3 и Ecclesiastes 8:2 (Тит 3:1, Мат. 23:2-3 и Екк 8:2).

Всичко това ни кара да предположим, че християните трябва да се подчиняват на закона. Въпреки това, вижте следващия цитат, който противоречи на тези по-горе:

Английска версия:

(Acts 5:29): “We ought to obey God rather then men.”

Българска версия:

„(…) трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.“

Също така, разгледайте Daniel 3:16-18, 6:7-10, Acts 4:26 & 27, Mark 12:38-40, Luke 23:11, 24 и 33-35, където навсякъде се казва, че законите не трябва да се спазват. Сега разбираме, защо християните обичат да използват толкова често избирателния си морал.

Трябва ли да се краде? В Exodus 20:15 и Leviticus 19:13 (Изход 20:15 и Левит 19:13) кражбата е строго забранена. Въпреки това, в Exodus 3:21-22, 12:35-36 и Luke 19:29-34 (Изход 3:21-22, 12:35-36 и Лук. 19:29-34) навсякъде кражбата се насърчава.

Трябва ли да съдим другите? Иисус е цитиран в Matthew 7:1-2:

Английска версия:

“Judge not, that ye be not judged.  For with what judgment ye judge, ye shall be judged.”

Българска версия:

„Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“

Хвърлете един поглед и на Luke 6:37 и 1 Corinthians 5:12 (Лук. 6:37 и 1 Кор. 5:12). А сега вижте следното:

Английска версия:

(John 7:24): “Judge not according to the appearance, but judge righteous judgment”

Българска версия:

„Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.“

Също разгледайте и 1 Corinthians 5:12 и 6:2-4 (1 Кор. 5:12 и 6:2-4).

Трябва ли да пожелаваме? В Exodus 20:17 (Изход 20:17) се казва:

Английска версия:

“Thou shalt not covet (…) anything that is thy neighbor’s,”

Българска версия:

„Не пожелавай (…)  – нищо, което е на ближния ти.“

…докато в 1 Corinthians 12:31 (1 Кор. 12:31) се казва:

Английска версия:

“Covet earnestly the best gifts.”

Българска версия:

„Показвайте ревност за по-добри дарби, (…)“

Българската версия е стилистично променена, затова приликата се забелязва по-трудно, но е очевидно, че в действителност текстовете дават противоположни заповеди. Та… последно – отбор „Черешка“ или отбор „Малинка“?

Да разгледаме как стои въпросът с лъжите. В Exodus 20:16, Proverbs 12:22 и Revelations 21:8 (Изход 20:16, Прит. 12:22 и Откр. 21:8) се казва, че лъжата е забранена. В Joshua 2:4-6, Exodus 1:18-20 & 1 Kings 22:21-22 (Ис.Нав. 2:4-6, Изход 1:18-20 и 3 Цар 22:21-22) пък, лъжата се подкрепя…

Разрешено ли е да убиваме? В Exodus 20:13 (Изход 20:13) се казва „Не убивай“ (“thou shalt not kill”), докато Exodus 32:27, Numbers 31 (Изход 32:27, Числа 31) и още *хиляди* други стихове, показват как Бог заповядва да убиваме.

Статията е в процес на разработка.